В новия брой може да прочетете:
Статия: Кратък исторически преглед на Търговския панаир във Франкфурт
Автор:Ивелин РАХНЕВ
Ключови думи: търговски панаир, Франкфурт, пазар.
Резюме: Франкфурт е известен с търговските си панаири от около 800 години. През Средновековието търговците и манифактуристите се срещали в средновековната сграда "Romer" в сърцето на града, която служила на пазара; от 1909 г. насам те се срещат във Festhalle.
Първият търговски панаир във Франкфурт е споменат още от 11 юли 1240 година. Есенният панаир във Франкфурт е създаден от император Фридрих II. Около 90 години по-късно Франкфуртският пролетен панаир също получава привилегия от император Луи IV.
От онзи момент насам търговските панаири се провеждат във Франкфурт два пъти годишно, поставяйки основите на съвременните секторни платформи на Messe Frankfurt.
Статия: Потенциал на дендримерната архитектура при разработването на антимикробен текстил
Автор: Миглена Ирикова, Десислава Станева, Иво Грабчев
Ключови думи: антимикробен текстил, дендример, металодендример, наночастици.
Резюме: Разработването на технологии за прилагане на дендримерите при производството на антимикробни текстилни материали е ново актуално направление с голям многомилиарден пазар. Дендримерната архитектура включва голям брой функционални групи, което позволява свързването на различни вещества (нискомолекулни биологично активни съединения, метални йони, наночастици) в една молекула. По този начин антимикробната ефективност на всяка дендримерна молекула нараства, а това позволява по-добър контрол върху процесите на бактериална резистентност и образуване на биофилм.
Предизвикателството е да се постигне подходяща биоцидна активност, комбинирана със стабилност при условия на употреба и поддръжка, като същевременно се запазят специфичните свойства на текстила. Целта на този анализ е да се изследват видовете дендримери с микробиологични свойства, механизмите на тяхното действие и приложението им при получаване на антимикробни текстилни материали.
Статия: Два проекта на Музея на текстилната индустрия в Сливен, насочени към проучване, популяризиране и съвременно представяне на традиционни текстилни практики
Автор: Тони Димитрова Ключови думи: традиционен текстил, растителни багрила, индиго, щампа, текстилно печатане.
Резюме: Два от проектите на Музея на текстилната индустрия в Сливен, подкрепени от Национален фонд "Култура", са свързани с проучване, популяризиране, възстановяване и съвременно интерпретиране на някои традиционни текстилни практики като част от нематериалното ни културно наследство. Единият от тях, успешно реализиран през 2016-2017г., е "Багрене от природата - традиции и наука", другият, активен към момента, е наречен "Вариации в синьо".
Дейностите по проект "Багрене от природата - традиции и наука" са насочени към изследване, описване, систематизиране и обобщаване на знания за природата и традициите, свързани с текстилното багрене в миналото. Основна цел е проучване на боядисването с растителни природни багрила, възстановяване на тази практика и предлагане на някои идеи за съвременно приложение. Проектът е ориентиран основно към младежката аудитория.
"Вариации в синьо" се фокусира върху две традиционни приложни практики - боядисване с индиго и ръчно текстилно печатане, като изследва самостоятелното им битуване и общото им проявление с проекция в синята котленска престилка като част от женската "цариградска" носия.
Двата проекта имат сходни характеристики: привличане на различни по възраст и нагласи участници в проектните дейности, обединяване усилията на специалисти от разнородни области на познанието и изкуството за консултиране и пряко участие в проекта, прилагане на разнообразни подходи при постигане на поставените цели, създаване на видими форми на нематериалното наследство, оформяне на завършен материален продукт, популяризиране пред широка публика, предлагане на някои идеи за съвременно интерпретиране и формиране на база за обогатяване и разнообразяване музейните активности.
Статия: Процес по окултуряване
Автор: Даяна Прокопова
Ключови думи: култура, култивиране, процес, текстил, тъкани.
Резюме: Думата "култура" в българския език произхожда от латинското cultura, идващо от colo, colere
и дава значение за образование, възпитание, развитие и култивиране, съхраняване.
Процесът по окултуряване играе най-съществена роля в развитието на човечеството и е признак за волюцията на една общност. То е дейност по припознаване и приобщаване на непознатото и винаги представлява преодоляване на опозицията природа/култура. Като целта на тази дейност е резултатът от нея да бъде от полза на човека в неговия бит.
В текстилно отношение този процес се олицетворява от превръщането на див, природен продукт в податлив на обработка материал, от който да се произведе друго готово и завършено изделие - нишка, тъкан, дреха. На първо място това започва с откриване на обект от заобикалящата го среда, който да премине през процес на почти пълно унищожаване, за да може да достигне до следващия етап - създаване на нещо ново-производно.
Погледнато символично окултуряването олицетворява представата на предците ни за вечния живот на душата, чиято цел е във всяко следващо въплъщение да е по-напреднала и чиста. На същия принцип става и окултуряващия процес, на принципа: живот - смърт - живот.
