Статия 1: Полимери в текстилното, кожарското и обувното производство. Видове полимери с приложение в текстилното, кожарското и обувното производство - синтетични еластомери бутадиен-стиренов каучук (SBR), Бутадиенов (BR), Изопренов (IR), Бутил каучуци (IIR), Бутадиен-акрилонитрилов (NBR). Етиленвинилацетатен каучук (EVA)
https://doi.org/10.53230/tgm.1310-912X.2022.0004.01
Автор: Дарина ЖЕЛЕВА
Разюме: За използването на полимери като материали в текстилното, кожарското и обувното производство е от изключително значение познаването на тяхната структура, строежа и свойствата; основните процеси на синтез на полимери. Влакна и други изделия от полимери се различават по своите механични свойства, които зависят от размерите, гъвкавостта, формата, строежа и характера на взаимното разположение на макромолекулите, така също и от температурата.
Полимерите са изградени от огромни по размери макромолекули, състоящи се от голям брой атоми, свързани по между си с химични връзки и подредени в една структура, състояща се от многократно повтарящи се основни звена, наречени мономерни звена. Полимерите се делят на две основни групи: естествени (целулоза, белтъци, естествен каучук и др.) и синтетични (каучуци, пластмаси и синтетични влакна: полиестерни, полиамидни, полиуретанови и др.). Синтезирането на всеки полимер преминава през 2 етапа: получаване на мономера и превръщането му в полимер. За протичане на реакциите е необходимо молекулата на мономера да съдържа сложни връзки, неустойчиви пръстени или реакционноспособни
групи. Описани са основните методи на синтез на полимери: полимеризация: радикалова и йонна, поликондензация, полиприсъединяване, йонно-коорцинационна полимеризаци, полимеризация с отваряне на пръстена.
Статия 2: Структура и цвят в дизайна на текстил и повърхности: От наноструктури до макроструктури
https://doi.org/10.53230/tgm.1310-912X.2022.0004.02
Автор: Дафна СТОИЛКОВА
Разюме: Цветът е съществен компонент на дизайна на почти всички произведени от човека продукти. Създаването на цветност в текстила и повърхностите традиционно става чрез прибавяне пигменти и багрила, а в някои случаи чрез обезцветяване. Някои от пигментите, багрилата, обезцветяващите вещества и спомагателни материали са токсични. Индустриалните процеси на оцветяване могат да бъдат вредни както за участващите в процеса хора, така и за околната среда. Цветовете, постигнати чрез оцветители, често са неустойчиви във времето, което се отразява върху циклите на производство и потребление на текстилни изделия. Възможно ли е да се постигне цвят без пигменти и багрила? В природата редица цветове се дължат не на пигменти, а на нано- и микроструктурирането на материалите. Примери откриваме у редица насекоми като пеперуди и бръмбари, растения, иризиращи субстанции като опали, кристали, перли и т.н.
Днес този тип нано- и микроструктури са основа на редица практически изследвания в сферата на нанотехнологиите, целящи да създадат нови методи за трайно структурно оцветяване на текстил и повърхности. Идеята е чрез структуриране на самите изграждащи текстила материали или чрез наноструктурирани покрития върху текстил да се постигнат методи за екологично устойчиво оцветяване. Терминът „структурно оцветяване“ означава създаването на разнообразни цветове и
оптични ефекти на видимо ниво чрез невидими микро- и наноструктури. Интересна е интерпретацията на израза „структурно оцветяване“ и в друг аспект: създаване на оптичен ефект, наподобяващ иризация, чрез съчетаване на пигментно оцветени елементи и видими макроструктури. Такъв тип визуални ефекти произлизат от техники като лентикулярен печат.
Днес технологията за 3D принтиране предоставя възможност за добавяне на макроструктури върху традиционен текстил с цел постигане на интригуваща естетика чрез привличащи погледа оптични ефекти. Този доклад цели чрез преглед на актуални разработки за структурно създаване на цвят от нанониво до макрониво да анализира функционални и естетически аспекти на взаимоотношението между цвят и структура, които вдъхновяват нови идеи и методи за дизайн на текстил и повърхности.
