Статия 1: Дизайнерът в кръговата икономика: синергия между софтуер, традиции и устойчивост
Резюме:Физикохимичното поведение на даден полимер се определя в основна степен от архитектурата на основната му верига и от природата на неговите странични групи, което превръща функционализацията след полимеризацията в ключова стратегия за синтезиране на системи с оптимизирани характеристики.
Въпреки че полиакрилонитрилът (PAN) притежава отлична механична и термична устойчивост, неговите хидрофобни нитрилни групи (-CN) и високата степен на кристалност често възпрепятстват проникването на багрилата, което води до слабо задържане на цвета. За преодоляване на тези ограничения изследователите включват допълнителни мономери, присаждат функционални групи като полиетиленимин (PEI) или използват двустепенна хидролитична активация.
При последния подход електрофилният въглероден център на нитрилната група се подлага на постепенно нуклеофилно преобразуване в контролирана алкална среда. Спектроскопският анализ потвърждава, че тези групи първоначално се хидратират до междинни амидни групи (-CONH₂), преди да се преобразуват в отрицателно заредени карбоксилатни групи (-COO⁻).
Тази многоетапна хидролиза значително увеличава хидрофилността и отрицателния повърхностен заряд на полимера, като превръща хидрофобния материал в анионен субстрат, подходящ за адсорбция на тежки метали или за подобряване на багрилната способност. Карбоксилатните групи действат като активни центрове с висок афинитет към катионните багрила и улесняват образуването на силни йонни връзки, вместо просто физическо покритие на повърхността.
За да се осигури дълбоко проникване на багрилото в плътните мрежи от нановлакна, се прилагат съвременни технологични подходи като ултразвуково подпомагано багрене, при което се използват кавитационни ефекти, без да се нарушава целостта на влакната.
Освен това прецизният контрол на технологичните параметри, например поддържането на температура около 80°C, е от съществено значение за отваряне на микроструктурата на влакната, като същевременно се предотвратява влошаването на механичните им свойства.
Чрез съчетаването на тези повърхностни модификации със съвременни технологични методи е възможно да се разработят функционализирани нетъкани текстилни материали от PAN с добра устойчивост на оцветяването и потенциал за приложение в по-голям мащаб.
Автори: А. Сезай САРАЧ
Ключови думи: полиакрилонитрил (PAN), нановлакна, хидролиза на нитрилни групи, багрене с катионни багрила, повърхностна активация.
https://doi.org/10.53230/tgm.1310-912x.2026.0005.01
Статия 2: Биокомпозити на база целулоза, комбиниращи метални частици и биоактивни вещества: Обзор
Резюме: Иновациите в производството на биоматериали и текстилни материали са от особено значение за подобряване на процеса на заздравяване на остри и хронични рани. Интердисциплинарният подход при създаването на медицински текстил подобрява неговите свойства и разширява областите му на приложение. Доставянето на лекарствени вещества, контролът на влагата, предотвратяването на инфекции и наблюдението в реално време са само част от многобройните функции, които съвременните превръзки за рани могат да изпълняват.
Различните производствени технологии предлагат специфични предимства, които ги правят по-подходящи за повърхностни или по-дълбоки рани. Електроовлакняването се използва широко за получаване на нановлакна, които имитират извънклетъчната матрица, докато тъкането се прилага за създаване на механично устойчив и гъвкав материал. Някои нетъкани превръзки за рани се предпочитат заради способността им лесно и стабилно да прилепват към раната.
В научната литература са описани различни добавки и комбинации от материали, използвани при производството на антибактериални превръзки. Сред тях се открояват металните оксиди в наномащаб, по-специално ZnO.
Установено е, че комбинацията с желатин, който осигурява стабилна матрица, наподобяваща извънклетъчната матрица, проявява антибактериална активност срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии (E. coli и S. aureus), тъй като частиците цинков оксид генерират и освобождават супероксидни радикали (·O₂⁻).
Други биологично активни вещества също играят ключова роля за ефективността на превръзките при предотвратяването на инфекции. Изследвани са антибактериалните свойства на хибридни материали, съдържащи лайка, както и на такива, съдържащи комбинация от ZnO и прополис.
Автори: Mария Събева, Дарина Желева, Албена Бъчварова-Неделчева
https://doi.org/10.53230/tgm.1310-912x.2026.0005.02
Статия 3: Ортогонален анализ на геометрията на надипляне на кръгли поли
Резюме: Естетическите и функционалните характеристики на облеклото до голяма степен се определят от геометрията на неговото драпиране, която е резултат от сложното взаимодействие между механичните свойства на текстилния материал и кройката и конструкцията на конкретния модел.
Драпируемостта обикновено се оценява чрез проектираната форма, която се получава, когато текстилна проба или облекло пада свободно под действието на собственото си тегло. Най-често за тази цел се използва тестът за драпируемост на Кюсик (Cusick), както и производни методи, базирани на анализ на изображения.
В статията се изследва ортогоналната геометрия на драпиране на избрани модели облекла с различен брой шевове. Получават се двумерни ортогонални проекции на драпираната форма, които се дигитализират и количествено сравняват между различните варианти на моделите.
Методологията съчетава техники за обработка на изображения с цел определяне на основни параметри на драпиране за всеки анализиран модел: площ на драпираната форма, периметър, брой гънки и геометрия на гънките.
Подходът с ортогонални проекции позволява пространственото разпределение на гънките и асиметрията на драпираната форма да бъдат оценени независимо по предварително определени напречни равнини. По този начин се получава по-подробно геометрично описание в сравнение с конвенционалния коефициент на драпируемост, определян само в една равнина.
Резултатите изясняват как специфични конструктивни параметри на модела, като степен на разкрояване, разположение на шевовете и дължина, влияят върху получената геометрия на драпиране. Те подпомагат и по-точното прогнозиране и проектиране на поведението на облеклото при драпиране.
Автори: Ружица Стевковска Стояновска, Горан Дембоски
Ключови думи: геометрия на драпиране, модел на пола, шевове, анализ на изображения
https://doi.org/10.53230/tgm.1310-912x.2026.0005.03
Статия 4: Роля на стандартизираните изпитвателни методи и акредитираната лаборатория за достоверността на научните изследвания в текстилното материалознание
Резюме: Текстилното материалознание изучава структурата, свойствата и поведението на текстилните материали в процеса на тяхното производство и експлоатация. Развитието на текстилната индустрия, свързано с внедряването на нови материали, технологии и функционални обработки, изисква надеждни методи за оценка на техните характеристики. Стандартизираните изпитвания са основен инструмент за обективно определяне на качествените показатели на текстилните изделия, а използването на акредитирани лаборатории гарантира достоверност, възпроизводимост и международно признаване на получените резултати. В доклада се разглеждат обхватът на стандартизираните методи за изпитване (механични показатели, износване и пилинг, комфортни и бариерни показатели, цветоустойчивост и спектрални характеристики), изискванията на ISO/ IEC 17025 към проследимостта, компетентността и контрола на качеството, както и ролята на изпитванията при верифициране на хипотези, сравнение с референтни образци, статистическа обработка и публикуване на научни резултати. Представени са приложения в технически, защитни, медицински и функционални текстили, както и предизвикателствата пред стандартизацията на интелигентни, нанотехнологични и биоразградими материали.
Автори: Краса Костова, Умме Капанък, Васил Чобанов, Петя Генчева
Ключови думи: текстилно материалознание; стандартизирани изпитвания; акредитирана лаборатория; ISO/IEC 17025; метрологична проследимост; функционални текстили.
https://doi.org/10.53230/tgm.1310-912x.2026.0005.04
